.

Лотос

Свобода!!! Скалата се разпука
и коренът ми се отърси,
от тежката прегръдка.
Листата ми се втурнаха в зеленото.
Аз
лотосът разтворих цвят.
Петната – знам - ще излекува слънцето.

Било е и ще бъде пак...

От времето на Стария завет,
кодиран в пластове от пръст и кремък,
във тленното изгарям като свещ,
в нетленното остава моят пламък.

/Из стихосбирката "Междусъние"/
_ _ _ _ _ _ _


КОНСТАНТИН КОРАДОВ
_ _ _
поет

Член на УС на СНЦ "Артпиерия"


Възпоменателно

Доверие

© 22.05.2000, БСЕ АД. Всички права запазени.