Възпоменателно
На Христо Фотев

Поете, приживе не успях да ти кажа,
но нали не е късно и днес,
как останах без дъх във вълната
на митичния словесен пейзаж.

Знам, вината е моя, признавам,
не умея да плувам без страх
в океана от чувства и думи
на спонтанния поетичен екстаз.

Като чайки и гларуси - пясъчни птици,
без вълните не можем, а Вълната си ти.
И какво от това, че нетленен си вече,
морето, ти знаеш - не може да спи.

Ще се реем над синьо-зелената бездна,
орисани от теб със любов,
в чаровния залив, в часовника гаров
и в тръпката с име Б у р г а с.

/Из стихосбирката "Междусъние"/

_ _ _ _ _ _ _

КОНСТАНТИН КОРАДОВ
_ _ _
поет

Член на УС на СНЦ "Артпиерия"

Лотос

Доверие