|
Начало
Каква
безкрайна нощ! Но просветлява
в
небето новата зора. И става
по-светло
някак в душата - ето,
сирената
на кораб от морето
е
също знак за някакво начало.
Навън
е бяло, бяло, много бяло
от
падналия първи сняг. Огромна
е
тази красота. Но пак припомня
будилникът
с бодър глас, че вече
нощта
е минала. И надалече
остава
тайнственият мрак . . .Проточва
свойта
песен чайникът.ДЕНЯТ започва.
|
