|
В Мелницата
Ще отида при старата вятърна мелница,
ще похлопам, ще скръцне вратата - ще вляза.
Вън ще вие безкрайната снежна виелица
и ще блъска на двора желязо.
-Чуй,ще кажа,оня звън като в гробища,
вият псета и край пътя висеше обесен...
-Не, ще каже,вече мина се лошото
и другарят ми всяка сутрин ме събужда със песен !
- Аз видях, ще му кажа, как търкулна се слънцето,
чу се изстрел и там, на Балкана...
-Не, ще каже,погледни,вече съмва се
и другарят ми пак ще ме буди да стана !
-Виж,ще кажа,вече всичко се свърши,
нито хляб,ни дърва,ето,огънят тлее...
-Не,ще каже,ето,той се завръща,
студ - и камък се пука, а той пее ли, пее !
|
ДИМИТЪР
ДЕРМЕНДЖИЕВ
_ _ _
поет
Как мога да не пиша стихове ?
Солниците на Поморие
|
