|
Солниците на Поморие
Това са болните сливици на града,
но вече е много късно нещо да се направи -
и не го убеждавайте, че са излишни, че му вредят,
той не може без тях, нека мисли,
че все още са здрави.
И не го уверявайте,че тази операция е полезна
и така се налага, и ще бъде добре;
вътре в него нещо се скъса и това е болезнено,
и той знае,че нещо, което го е запазило,
сега ще умре.
Той е толкова стар,че се страхува от всяка промяна,
но ето че напуска своето твърдо легло
и ляга във езерото като във болнична вана...
И нищо,че не усеща дори собственото си тегло -
все така равномерно дишат белите дробове
на морето,
и тях слънцето никога няма да може да изсуши,
и нека на половина във гърлото ножът му
вече да свети,
този град,дето умира, има скрити
още хиляда души.
|
ДИМИТЪР
ДЕРМЕНДЖИЕВ
_ _ _
поет
Как мога да не пиша стихове ?
В Мелницата
|
