|
|
|
От много време не съм писал стихове.
А уж съм край морето...
За риба ходя,
която после/такава ми е работата /
до късно през нощта почиствам.
Понякога забравям
отпадъците да изхвърля
и уморен заспивам.
Тогава като бели привидения
над кофите с боклук
се спускат гларуси.
И сякаш изстрели-плющят крилата им,
когато с рибешка глава във човката
нагоре се издигат
и се изгубват в мрака.
На сутринта старателно почиствам,
а те кръжат над мене
и още дълго
наоколо се носи
кресливият им плач.
Понякога,но много рядко,
на земята,
върху засъхналата черна кръв
намирам,оставено от тях,
перо.
|
ВАСИЛ
КОСТОВ
_ _ _
поет
|
|
|
