|
Към просия
Стихна смеха от безгрижни години ...
Тлее живеца, липсва му плам ...
Нямаме смелост да каним роднини ...
Мога ли нещо на някой да дам?
Вече нещата вървят на просия,
но от кой? Тежък е всеки самар,
теглим една орисия ...
Нощите - дълги, сънят е кошмар.
Тътне като в празна коруба в душата ...
Да вярват в доброто все учих децата ...
Как да им вдъхна сили, надежда, Живот?
Смаза ме твоя хомот.
|
СТЕФКА
БАКАЛОВА
_ _ _
поетеса
и писателка
Запазен валс
Увереност
|
