|
.
. . .
В
паяжината
Оплетохме
се в паяжината.
Нишките
все повече стягат
примката
около нас и ни задушават.
Бездиханни
висим с главите надолу
вързани
само с пъпната връв на паяка,
който
си играе с нас.
Спуска
се рязко
изкачв
се бавно
и
ни показва своето превъзходство.
Онемели
от ужас
с
разширени зеници
ние
все по-здраво се вкопчвахме
в
сребърната нишка на паяка.
И
тогава се намерихме.
|
