Залюби ме, море

                                                   на майка ми

Залюлей ме, море, залюлей ме,
заплети в косите ми вълни,
издигни ме високо до реите
и с лъч, макар и отразен, ме целуни.

Прегърни ме, море, прегърни ме,
потопи ме в свойте глъбини.
Водата ти е толкова ранима,
че даже светлината в теб звъни.

Залюби ме, море, залюби ме,
като жаден, първичен моряк
в най-тъмния ъгъл на трюма
сред прогнили въжета и прах.

За да мога, море, за да мога
да докосна насън вечността,
пулсираща в сърцето ти. И - босонога
да стъпча дългия си миг на самота.

КАЛИНА ВЕРГИЕВА
_ _ _
поетеса

Кожата на мрака

Молитва