|
Кариерата
на стария пес
Старият
пес най-после захапа кокала на мечтите си. През целия си окаян
живот бе мечтал за този миг. Жадуваше за него. Той изпълваше
мислите му. Сънуваше го. Бе готов на всичко, за да успее.
Успя.
Но
преди това се научи да пълзи. Придоби умение да се моли с
лапи. Очите му гледаха покорно. Отдавна знаеше как да слуша
с внимание и най-вече кого. Скимтеше с уважение към висшестоящите,
макар да знаеше, че те не винаги бяха от благородни породи.
Но въпреки това близваше нежно лапите им.
Беше
се превърнал в добър, полезен и необходим пес. Всички отчитаха
това и ценяха уменията му.
Ето
защо дочака своя кокал.
Днес
стоеше, захапал здраво с разклатените си зъби мечтата си.
Стоеше
и объркването му нарастваше с всеки изминал миг. Радостта
му някак си не беше пълна. Не можеше да я изрази. Беше забравил
как.
Беше
забравил да лае.
|
