Родена съм в една не далечна, но и не много близка година – 1972, в - незнам дали е бил мразовит - февруарски ден – 5.02.Детството ми премина в традиционния ред на тогавашното време, а т.е. детска градина, предучилищна и училище. В училище “Любен Каравелов”, където учих до седми клас, учителят ни по изобразително изкуство г-н Савов забеляза моите драсканици и нещо повече намери ги за хубави и интересни.Дори някои от тях зависяха във фоайето на кино “Септември”- сега бинго зала. Но с по-нататъшното ми израстване рисуването остана някак в детството. Други интересни и скучни проблеми се завихриха в мислите, завърших училище – “ Г.С.Раковси”, омъжих се, родих син.Семейството стана основната мисъл на живота ми, а изкуството остана някъде назад, назад, до един момент. Една вълшебна пръчица, един приятел разбуни спомените ми. Оголи болезнено детските фантазии и мечти, които уж бях заключила в параклиса на миналото. Когато ги погледнах аз вече знаех, че ще докопам някои от тях. Напуснах “Бургас Бус”, мястото където бях работила десетина години като кондуктор на извънградските линии – приятна професия, ако обичаш да пътуваш и да работиш с хора. Кандидатствах и ме приеха в БСУ- трябва да призная, че ми беше много трудно най-вече това да се върнеш в учебните зали след дванадесетгодишно отсътвие. Трудността идваше и от съчетанието учение-семейство-домакинство. Но малко по-малко нещата тръгнаха в нормален ред.За установяване на хармонията имат голяма роля някои от членовете на дружество’Артпиерия”, който по-късно ме приеха да стана част от тях, а през април 2005г. организираха и първата ми самостоятелна изложба в дом-музей “Петя Дубарова”. Отново благодарение на тези хора - като ми подаваха ръка винаги когато затъна в собственото си незнание, за

_ _ _ _ _ _ _ _
тел: 663171